4 генетични причини за бедност

0
4840
4 генетични причини за бедност

4 генетични причини за бедност

Истории, които ще променят представата Ви за бедността.

Откъде излизат корените на бедността? Каква е вероятността, тя да е заложена в самите нас? Бизнес треньорът и популярен лектор Наталия Грейс смята, че съществуват четири генетични закона, които обричат много хора на нищета – причината, поради която те сами програмират себе си на бедност.

1. МАНТАЛИТЕТ

В детството, в дома на мой съученик, често играехме на дивана, докато не пораснахме. Много обичахме да скачаме по изхвърлящите ни във въздуха пружини, а около нас летяха огромни кълбета прах.

Когато двайсет години по-късно отново отидох при стария си приятел, с ужас видях в ъгъла все същия диван, на който някога безгрижно сме скачали и играли. Не беше променен много, но се шокирах от бедността и нищетата, от окаяната обстановка, която царуваше.

Мислено пресметнах колко може да струва закупуването на нов диван, заменяйки мазните табуретки и огледала, счупени и намазани с шоколад. Докато разговаряхме си представях бял таван и нови тапети. Искаше ми се да измия прозорците, да изтребя мухите, да изхвърля насъбраните боклуци изпод дивана и счупената саксия складирана при тях.

„Може би няма пари?“ – си помислих … Но мозъкът ми се съпротивляваше, предложи ми да купя поне един лек лак и да съживя цвета на старото дървено бюро. Където и да погледнех, очите ми срещаха повреди, петна, замърсявания.

Тогава мозъкът ми подсказа: „Как мислиш, защо бедността е почти винаги близо до калта и мръсотията?“ Аз също Ви задавам този въпрос!

Мръсотията не е проява на липса на пари, а на манталитет. Ако мръсотията и бедността са съседи, то нищетата е своеобразен манталитет. Бедността в повечето случаи е всъщност мръсен ум.

2. ЕСНАФЩИНА

В училище имах страхотна учителка по литература – Тамара Г., изключителен ум, много хитра жена. Тя веднъж каза фраза, която ще помня през целия си живот. Някой я попита какво означава ЕСНАФЩИНА, простащина, а тя отговори: „Ограниченост, тесногръдие е да се пие от стара, изтъркана чаша, когато новата стои на витрината в шкафа“.

Често срещан мит в много домове: да заделиш настрани пари за черни дни; настрани стоят новите чаши за бели дни по витрините в бюфета, само дето белият ден се случва рядко и в черно е изпълнен целият живот.

Който живее в очакване на бъдещето, то никога не идва. И тогава аз го осъзнах: жалко е да си беден; срамувам се да бъда мръсна. Срамно и жалко е да цари разруха в главата ти, която се отразява неизбежно и на дома ти и на манталитета на децата ти.
ЖИВОТ В ОЧАКВАНЕ НА БЪДЕЩЕТО води до разруха.

3. КОМПЛЕКС ПЕПЕЛЯШКА

Познавам една жена, която повече от двадесет години спестяваше пари, за да си купи къща. Тя имаше две дъщери. Момичетата живеели в мизерия и недоимък, на зърнени култури. По-голямата от тях ми казваше, че се срамувала да излезе на двора със старите си кърпени панталони.

Момичето растяло, а с нея всяка година магически растели и панталоните ѝ, сантиметър по сантиметър, докато платът съвсем се отпуснал, провиснал и изтънял. Разгънатият подгъв не бил чак толкова избледнял, както си личали и други издайнически мизерни трикове. Очевидно от тук идва приказката: „Необходимостта е майка на изобретението.“

Не може да се оправдаваме само с това, че системата е такава, че не позволява да се печели достатъчно. Трябва да впрегнем мозъка сам да си изработи системата, за да не затъва в самосъжаление, обвинявайки друг за това състояние.

На едни и същи пари можем да гледаме с достойнство или като просяци. Когато майката най-накрая купила къща, двете пораснали дъщери нямали никакъв интерес от тази къща, а останал само упрекът към майката, че всъщност тя не ги научила какво означава да бъдеш момиче, да се почувстваш жена.

Момичетата формирали в себе си комплекс Пепеляшка. Те вече си изградили навика да виждат изтъркани столове и стари прибори, окъсани кърпи и овехтяло палто. Свикнали с нищетата и години по-късно, когато станали възрастни, се страхували да харчат пари за себе си. Всеки път, когато купували нещо, те го правели с нагласата за нещо нередно, чувствали се виновни, затова, че харчат парите си, заради навика да се чувстват недостойни за нови и хубави неща, че те не са за тях.

С две думи: това се нарича генетична бедност, пропита в съзнанието, в клетките, в кръвта до мозъка на костите.

СТРАХЪТ ДА ПОХАРЧИШ ПАРИ ЗА СЕБЕ СИ, ТЕ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАШ ЛОШО.

4. ПОДСЪЗНАТЕЛНО ПРОГРАМИРАНЕ

Децата, които виждат овехтели и занемарени кътчета в къщата, подсъзнателно се програмират към бедност. Още като тийнейджъри те започват да осъзнават нейната тежест. Още Антон Чехов е отбелязал, че занемарените стени, разхвърляната обстановка и мръсни коридори оказват лошо влияние върху способността на ученика да учи.
Мръсотията и бедността потискат човека. Познатият обичаен вид на мизерната обстановка програмира в него състояние на неудачник, на губещ.

Може да оспорите всичко това, като отбележите, че ненавистта към нищетата насърчава някои хора да се развиват и да правят пари, но в отговор ще Ви кажа, че много повече хора са прекършени и страдат при непоносимата тежест на бедността. Думите „беда“ и „бедност“ имат един корен. Изхвърлете далеч себе си неприятностите. Изхвърлете бедността.

Толкова е хубава фразата: „БОГАТСТВОТО Е СЪСТОЯНИЕ НА УМА.“ … Така че, бедността е също състояние на ума.

БОГАТСТВОТО И БЕДНОСТТА СА СЪСТОЯНИЕ НА ВАШИЯ УМ И ВАШИТЕ МИСЛИ!

От книгата на Грейс „Закони на Грейс“

ОСТАВЕТЕ ОТГОВОР

Моля, въведете Вашия коментар
Моля, въведете Вашето име тук