Как ни влияе протеиновата диета?
Разберете колко ефективни и колко опасни могат да бъдат т.нар „кетонни диети“ – диети със завишен прием на протеини и мазнини и изключване на въглехидрати.
Всеки трениращ или интересуващ се от здравословно и балансирано хранене е чувал за протеините или т.нар. белтъчини. Независимо от формата си, протеинът е основополагащ елемент от растежа, хипертрофията и хомеостазата на всяко живо същество. Доколко е важен за спорта, обаче?! Той е незаменим!
Протеините са изключително важна единица, както от клетките, така и от ензимите ни. Без протеини клетките не могат да функционират. Два са основните елемента, от които е изграден организмът ни – протеини и вода.
На свой ред белтъчините са изградени от аминокиселини. Ако човешкият организъм не си набавя аминокиселини, той ще забави темповете на създаване на нови протеини.
Колкото повече протеини приемаме, толкова по-бързо се създават нови такива, благодарение на което организмът ни има способността да се възстановява и да забавя стареенето на клетките. Също така повишеният прием на белтъчини стимулира отделянето на хормона глюкагон (неговата работа е да повишава кръвната захар, когато е необходимо).
Възможно ли е предозиране с протеини и какви биха били последиците от това за диетата ни?
В последните години нашумяха т.нар. кетонни диети имащи голям успех или бърз и видим ефект, но само на първо време. В основата на тези диети е девизът „Наблягайте на протеини и мазнини и забравете за въглехидратите.“ Диетата стартира с неоспорим успех. Приемайки почти и само протеини и изключвайки въглехидратите, ние отслабваме, но това съвсем не става за сметка на недокоснатите от диетата мазнини, а защото тялото ни започва да изхвърля вода.
Процесът „Кетоза“
Прекалено високото съдържание на протеин в храната води до дестабилизиране на обмяната на веществата. Процесът е познат, като „кетоза“. За да функционират добре мускулите и мозъкът е нужен гликоген. Него си го набавяме чрез приемането именно на въглехидрати. Отписвайки въглехидратите и изчерпвайки запасите от гликоген (от мускулите и черния дроб, където се складира), мозъкът и клетките ни изпадат в гликогенен дефицит. Забавя се метаболизмът, забавя се мисълта ни, трудно се концентрираме. В този момент би трябвало да се активизират мазнините като алтернативен вариант на енергия, но това не се случва.
При подобна агресивна липса на въглехидрати, черният дроб започва производството на вредните за организма „кетонни тела“ в особено големи количества. В такива количества, тези тела стават ненужни и организмът ни започва да ги изхвърля чрез уриниране, като по този начин губим вода. А това, от своя страна, води до илюзорно слабеене. Реално мазнините не се изгарят. Те си остават на същото място в същото количество, но с разликата, че стават по-бедни на вода и намаляват обема си.
Вижте още >>> 15-дневна диета за отслабване
Високото ниво на протеини увеличава нивото на аминокиселини в кръвта. Естествено, в този момент организма не се нуждае от това и решението е те да бъдат складирани (чрез инсулина) в мастните депа. Най-лошото предстои – липсата на въглехидрати и „наливането“ с протеини правят мастните клетки многократно по-активни. И тъй като тялото винаги се стреми към баланс, в момента, в който си позволим нещо малко по-различно от диетичния план на подобна диета, или след приключването ѝ, първото нещо, което организмът ни прави е да засити мастните си депа и да възстанови водната загуба, за да се защити при следващ такъв дефицит на нутриенти. Следователно се напълнява много по-бързо и обикновено почти двойно на загубените килограми. Процес, познат като „йо-йо ефекта“.
Има голяма разлика между диета и хранителен режим. И макар, на жаргон, режимът да се нарича често „диета“, става дума не за гладуване, а за хармонично и прецизно дозиране на различните храни, съобразено с тренировъчните дни и сплит. Както при всяко едно нещо, така и при храненето „дозата прави отровата“. Помислете или се допитайте до наистина компетентни лица за видовете и начините на формиране на една диета.