Сирни Заговезни
Сирни Заговезни (Прошка, Прочка, Поклади, Сирница, Масленица, Ората) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Чества се винаги в неделя, 49 дена (седем седмици) преди Великден. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
По време на Сирната неделя или Сирни Заговезни, не се яде месо, а само яйца, масло и сирене. Цялата неделя е посветена на веселби и развлечения. Последната неделя преди Великия пост, се нарича още Прощална неделя, защото този ден се прекарва в посещения, при което по-младите искат прошка от по-старите, на които целуват и ръка. Поповете не ходят за прошка, но искат подобна от родителите си. При прошката взаимно си благопожелават „сладки заговезни“ и „леки пости“.
В някои български селища на този ден казват: „простено – прости!“, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости“. Едно време пък, за да искат прошка, младите са правели метани пред по-старите и са казвали „прощавайте“, на което по-старите са отговаряли: „Бог да прости!“. В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.
Обичаи, свързани със Сирни Заговезни

Хамкане (Ламкане)
След вечерята се изпълнява българският старинен обичай „хамкане“ (ламкане). Над трапезата, от тавана се окача дълга връв, на която в долния край е вързано парче халва, варено яйце или сирене. Някой от по-старите завърта връвта и всеки член на семейството около трапезата се опитва да хване халвата или яйцето само с уста, без да ползва ръце.
Веднага след хамкането с връвта гадаят кой от присъстващите ще живее дълго. Пепелта от изгорялата връв се запазва за цяр през годината. Краят на вечерята се отбелязва с гърмежи на пушките на мъжете на двора, като така се възвестява началото на великденските пости.
Обичаи, сързани с огъня (Урбалки, Орламата, Айдалемия)
Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен навред, в различни варианти. Това са обичаи свързани с прескачане през огъня, играене на хоро около неги и пеене на песни. През това време се разменят шеги, закачки и любезности.
Обичаят „Туйкане“
Хвърлянето на стрели, или т. нар. „туйкане“, „чулкане“, се прави от млади момчета, които си издялкват стрели предварително и преди празника се упражняват да ги изстрелват с примитивни лъкове, а вечерта на Сирни Заговезни намазват краищата на стрелите с катран, запалват ги и започват да ги изстрелват по дворовете на момичетата, които харесват. Важно е във всеки момински двор да има поне по една стрела – знак, че младата стопанка е харесвана.