“По жицата” – Йордан Йовков
„По жицата“ е разказ за страдалческата участ на човека и за стремежа му към по-добър живот. Както обикновено в творбите си Йовков всъщност разказва едновременно за трагизма и за красотата на човешкото битие.
“По жътва” – Елин Пелин
Основната тема в разказа „По жътва“ на Елин Пелин е човекът и неговото отношение към труда, който може да окрилява, но и да погубва най-ценното – живота.
“Неразделни” – Пенчо Славейков
Баладата "Неразделни" на Пенчо Славейков е лиро-епическо стихотворение с фантастичен сюжет. Поетът утвърждава безсмъртната сила на истинската, вечна любов.
“Една българка” – Иван Вазов
„Една българка“ е разказ на Иван Вазов, чийто повод за създаването му е действително събитие. Главната героиня е баба Илийца, която се явява като обобщен образ на българското.
“Българският език” – Иван Вазов
В одата „Българският език“ Иван Вазов възпява богатите изразни възможности на родната реч, превръщайки я в художествено оръжие срещу ругателите на българското слово.
“Опълченците на Шипка” – Иван Вазов
В одата "Опълченците на Шипка" Вазов възпява подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война.
“На прощаване в 1868г.” – Христо Ботев
„На прощаване в 1868 г.“ е стихотворение изповед от Христо Ботев. Основно съдържание на Ботевата поезия е борбата за национална и социална свобода.
“Вятър ечи, Балкан стене” – Добри Чинтулов
Стихотворението "Вятър ечи, Балкан стене" на Добри Чинтулов отразява жаждата за свобода и саможертва на българския народ, тласкаща към борба за Родината.
“Стани, стани, юнак балкански” – Добри Чинтулов
В стихотворението „Стани, стани, юнак балкански" прозвучава възторгът на поета Добри Чинтулов от историческата перспектива за бъдещо освобождение.
“Серафим” – Йордан Йовков
Разказът "Серафим" на Йордан Йовков е изключително богат на послания за добротата, безкористната щедрост, милосърдието и любовта към ближния.
