БЕЛ

Откъс от пътеписа "До Чикаго и назад", който представлява отражение на цялостните впечатления на Алеко Константинов от пътуването му до Америка през 1893г.

Поради голямата и неувяхваща известност на литературния герой, името „Бай Ганьо“ става нарицателно за българин със слабо или силно изразени отрицателни черти в народното творчество на XX век.

„По жицата“ е разказ за страдалческата участ на човека и за стремежа му към по-добър живот. Както обикновено в творбите си Йовков всъщност разказва едновременно за трагизма и за красотата на човешкото битие.

Основната тема в разказа „По жътва“ на Елин Пелин е човекът и неговото отношение към труда, който може да окрилява, но и да погубва най-ценното – живота.

Баладата "Неразделни" на Пенчо Славейков е лиро-епическо стихотворение с фантастичен сюжет. Поетът утвърждава безсмъртната сила на истинската, вечна любов.

„Една българка“ е разказ на Иван Вазов, чийто повод за създаването му е действително събитие. Главната героиня е баба Илийца, която се явява като обобщен образ на българското.

В одата „Българският език“ Иван Вазов възпява богатите изразни възможности на родната реч, превръщайки я в художествено оръжие срещу ругателите на българското слово.

В одата "Опълченците на Шипка" Вазов възпява подвига на българските опълченци и руските войни, участвали в една от решителните битки на Руско-турската война.

„На прощаване в 1868 г.“ е стихотворение изповед от Христо Ботев. Основно съдържание на Ботевата поезия е борбата за национална и социална свобода.

Стихотворението "Вятър ечи, Балкан стене" на Добри Чинтулов отразява жаждата за свобода и саможертва на българския народ, тласкаща към борба за Родината.