“Представлението” (глава от романа „Под игото“) – Иван Вазов
Седемнадесета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството.
“Хайдути” – Христо Ботев
"Хайдути" е поема от Христо Ботев. Творбата има подзаглавие „Баща и син“. Стихотворението е едно от първите произведения на Ботев и е останало недовършено.
“Радини вълнения” (глава от романа „Под игото“) – Иван Вазов
В тази глава от романа „Под игото” Иван Вазов ни представя отношението към училището като основна институция в българското общество през седемдесетте години на XIX век.
“Братчетата на Гаврош” – Христо Смирненски
Основната идея в стихотворението "Братчетата на Гаврош" на Христо Смирненски е съдбата на човека в несправедливо устроения свят. Част е от цикъла “Децата на града”.
“Отечество любезно, как хубаво си ти!” – Иван Вазов
Лирическото стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!“ е първата творба в стихосбирката „Поля и гори“ (1884) на Иван Вазов.
“Бай Ганьо пътува” (глава от „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“) – Алеко...
Поради голямата и неувяхваща известност на литературния герой, името „Бай Ганьо“ става нарицателно за българин със слабо или силно изразени отрицателни черти в народното творчество на XX век.
“По жицата” – Йордан Йовков
„По жицата“ е разказ за страдалческата участ на човека и за стремежа му към по-добър живот. Както обикновено в творбите си Йовков всъщност разказва едновременно за трагизма и за красотата на човешкото битие.
“Една българка” – Иван Вазов
„Една българка“ е разказ на Иван Вазов, чийто повод за създаването му е действително събитие. Главната героиня е баба Илийца, която се явява като обобщен образ на българското.
“Серафим” – Йордан Йовков
Разказът "Серафим" на Йордан Йовков е изключително богат на послания за добротата, безкористната щедрост, милосърдието и любовта към ближния.
“Хубава си, моя горо” – Любен Каравелов
"Хубава си, моя горо" е лирично стихотворение на българския писатели и поет Любен Каравелов. Елегията отразява носталгията на автора към родната природа.