Белоградчишките скали

Белоградчишките скали

Бе­лог­рад­чиш­ки­те ска­ли са скал­ни фи­гу­ри, ви­со­ки до 200м, раз­по­ло­же­ни в За­пад­ния Пред­бал­кан, бли­зо до град Бе­лог­рад­чик. Те об­ра­зу­ват иви­ца с дъл­жи­на 30км и ши­ри­на до 3км. Мо­то­то на Бе­лог­рад­чиш­ки­те ска­ли е „Те­зи ска­ли из­глеж­дат сякаш са до­кос­на­ти от Гос­под“.

Вклю­че­ни са в спи­съ­ка на Сто­те на­цио­нал­ни ту­рис­ти­чес­ки обе­кта. Бе­лог­рад­чиш­ки­те ска­ли се със­тоят от три скал­ни гру­пи.

На из­ток е Фал­ков­ска­та гру­па, в коя­то се включ­ват: Мо­ми­на ска­ла (фор­ма­та ѝ на­по­доб­ява гла­ва на мо­ми­че), Пче­лен ка­мък, (коя­то е убе­жи­ще на ди­ви пче­ли), Ор­лов ка­мък, Бо­ров ка­мък.

Цен­трал­на­та гру­па се из­вис­ява над град Бе­лог­рад­чик. В нея се включ­ват: Мис­лен ка­мък, Кон­ни­кът, Ма­до­на­та, Дер­ви­шът, Ме­то­хът, Уче­нич­ка­та, Ада­м и Ева, Вел­ко­ва гла­ва, Ку­ку­ви­ца­та (на­ре­че­на е та­ка, за­що­то при си­лен вятър ска­ла­та из­да­ва зву­ци, на­по­доб­ява­щи ви­ка на ку­ку­ви­ца).

Най-за­пад­но се на­ми­ра Збе­гов­ска­та гру­па. Тя включ­ва: Близ­на­ци­те, Ма­га­за, Бо­рич.

Бе­лог­рад­чиш­ки ска­ли се из­ка­чи­ха на вто­ро място в све­тов­на­та кла­са­ция за но­ви­те седем при­род­ни чу­де­са на све­та. Та­ка те зад­ми­на­ха све­тов­ноиз­вес­тния Гранд ка­ньон в Се­вер­на Аме­ри­ка. Пред бъл­гар­ския при­ро­ден фе­но­мен в ка­те­го­рия­та „Пе­ще­ри, скал­ни об­ра­зо­ва­ние и до­ли­ни“ за­се­га е еди­нстве­но Дявол­ският град в Сър­бия.