Еньовден – празникът на лечебните билки
Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения, смята се за патронен празник на билкарите.
В различните части на България той се нарича още Яневден, Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. На същата дата източноправославната християнска църква чества и Рождението на св. Йоан Кръстител.
Именици на Еньовден
На Еньовден имен ден празнуват всички с имена: Биляна, Билян, Даян, Даяна, Деан, Деана, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диян, Диан, Диана, Дияна, Една, Ена, Енчо, Еньо, Ивет, Ивета, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Яна, Ян, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янимир, Янимира, Янка, Янко, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.
Традиции и обичаи на Еньовден
Според народните вярвания, на Еньовден, когато слънцето изгрява, то „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през цялата година. Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Бране на билки
Смята се още, че в навечерието и на самия Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутрин, преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венцитe.
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям Еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то Еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Какво се прави на Еньовден?
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, го чакало здраве.
На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана„. Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. След това тази вода се пие за здраве. Неженените моми пък оставят в нея китките си, а на сутринта гадаят по тях кой ще е техният жених.
Хората вярват и в друго, че на Еньовден не трябва да се жъне. Свети Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи.
Ако пък в земята има заровено имане, в нощта срещу Еньовден на скришното място от земята излиза син пламък.
Еньова Буля
Според обичая всички моми от селото се събират в една отредена къща, където избират едно невръстно момиче, което пременят като булка. Четири по-възрастнии здрави момичета, които са определени да носят Еньовата Буля на ръце я обличат и окичват.
Задължителна част от облеклото е забулването с червено прозрачно було и окичването с венец от цветето еньовче. За да се помолят на Св. Еньо за плодородие и здраве, момите пеят еньовденски песни, обикаляйки нивите и селото, носейки малката булка на ръце. При всяка чешма или кладенец, се спират да пеят и да играят хоро, което води Еньовата Буля, докато ги обикалят три пъти наред.
Песни, които се пеят на Еньовден:
Клепало, клепи Еньо ле,
рано в неделя срещу понделник,
да се събират малките моми,
малките моми, Еньо, и големите,
да слушат, Еньо, да гледат.
Клепало, клепи, Еньо ле!
(За венчавка или женитба)
Запретни Еньо, бели ръкави,
Та бръкни, Еньо, в сребърен бакрач,
извади, Еньо, еньова китка,
който е честит той да я носи.
(За здраве)
Голяма нива, редки кръстнини,
малка нива, честни кръстнини,
който е честит, той да я има.
(За богатство)
Честит празник!