Туя (Thuja): Шишарките от туя се събират при първите признаци на разпукване, най-често през октомври. След бране се оставят да се изсушат на проветриво място. Семената изпадат сами. Съхраняват се на тъмно и хладно до пролетта. Засяване: семената се поставят във влажен пясък в началото на април и след осмия ден се засяват направо на открито в рохкава и влажна почва. Покълването настъпва на десетия ден при западната туя и на двадесетия – при източната. Кълнят 50 – 60% от семената. Годността им се запазва само две години.
Бор (Pinus): Боровите шишарки узряват на втората или третата година, в зависимост от техния вид. Събират се само узрели шишарки, но преди семената да са излетели – т.е. през август/септември за бял, хималайски, култеров, морски, веймутов, пондерозки, алепски бор и бяла мура, а през ноември/декември за черен бор, черна мура, клек. Не всяка година обаче е еднакво семеносна. Засяване: Семената се третират с миниум и се засяват направо в почвата, като се покриват с 0.5см слой от пясък. Почвата трябва да е влажна, рохкава и богата. Добавянето на 10% торф, 20% едър пясък и 10% дървени въглища превръща всяка почва в идеална за сеене на борови семена. Пониците се появяват за 4 – 6 седмици. Добре е до оформянето на същинските листа семеначетата да се предпазват от преките слънчеви лъчи като се покриват с клонки, но след това обилната светлина е задължителна. Кълняемостта на боровите семена, в зависимост от произхода на видовете, е между 60 и 95%. Семената запазват кълняемост 3 до 5 години.
Ела (Abies): Шишарките узряват през есента на първата година, през септември, и веднага започват да се разпадат. Не всяка година е еднакво семеносна! За да се съберат семена, трябва да се съберат все още неразпаднали се шишарки или шишарки при започване на разпадането. След като се съберат, шишарките се оставят на хладно и проветриво място. Семената се вадят чак преди засяване. Като правило, семената в горната част на шишарката са стерилни. Засяване: В средата на април семената се накисват във вода за 24 часа. След това се смесват с пясък и се поддържат влажни. На осмия ден покълнването започва – тогава набъбналите семена се засяват в почва и се покриват с 1см почвен слой. Почвата трябва да е рохкава, песъчлива, влажна и богата. Препоръчва се в нея да се добавят 10% дървени въглища. Най-добре семеначетата се развиват на слаба шарена сянка. При появата на гъби да се третира с препарати. Не бива да се очаква да покълнат повече от 40 – 50% от семената. Семената запазват годност 2 години.
Смърч (Picea): Шишарките узряват през есента на първата година. Берат се в края на август – когато крилцата на семената започват да се виждат иззад шишарковите люспи. За отделни видове се препоръчват сроковете: обикновен смърч – януари, сръбски смърч – януари-февруари, сребрист смърч – края на август. Семената от сребрист смърч възстановяват баграта на родителя в 70% от поколението. Засяване: В средата на април семената се потапят в миниум, така че да станат почти червени. След това се слагат във влажен пясък за 8 – 10 дни, докато започнат да покълнват. След това се засяват в рохкава и влажна почва на обилна, но не пряка светлина. Отгоре се застилат с 0.5 см фин пясък. Покълват 50 – 70% от всички семена. Кълняемостта на семената се запазва до 10 години.
Хвойна (Juniperus): Шишарките на повечето видове хвойна узряват на втората есен, а понякога и през пролетта след това. Събират се през декември/февруари. След събиране се размачкват и се смесват с пепел от дървени въглища. След три седмици смолистите остатъци са разложени, измиват се и остават само семената. Същото може да се постигне и чрез замразяване на плодовете. След това семената се киснат в гореща вода или алкохол за два часа и после се сеят. Засяване: Семената се измиват от пясъка и се засяват на открито или в студен парник. Върху тях се насипва слой от 0.5см пясък, претъпква се и отгоре се посипва с иглици. На петата седмица започват да се появяват първите поници. Покълнват 60 – 90% от семената. Кълняемостта се запазва до втората година.
Кедър (Cedrus): Шишарките на кедъра узряват през есента на втората или дори на третата година. Брането им трябва да започне когато долните люспи се разтворят. Впоследствие цялата шишарка се разпада. Шишарките се съхраняват на студено и проветриво чак до сеитбата през май. Засяване: Шишарките се поставят във вода за 48 часа, за да омекнат и да се разчупват лесно. Семената се отделят и се просушават за няколко часа, след което веднага се засяват. Сее се на открито или в студен парник. На следващата пролет се засаждат в саксии, като се забива колче до всяко стъбло, за да расте изправено. Покълнват под 50% от семената. Семената запазват кълняемост до 3 години.
Кипарис (Cupressus): Шишарките узряват на втората или третата година, но при първи признаци на разпукване трябва да се събират – най-често през февруари. Просушават се и семената изпадат сами. Засяване: Семената се сеят в богата, влажна и рохкава почва в студен парник в средата на април. Покълването е на третата седмица. Покълнват 40 – 90% от семената. Годността се запазва 3 години.
Лъжекипарис (Chamaecyparis): Шишарките се събират през август/септември, когато започват да се разпукват, независимо от цвета им. Разстилат се в топло помещение и семената опадват сами. Засяване: Семената се сеят в средата на април в рохкава и богата почва в парници. Отгоре се покриват с иглолистни клонки. Покълването е около 10%! Кълняемостта се запазва 2 години.
Тис (Taxus): Семената се берат, когато арилусите се зачервят. Веднага се измиват под силна струя вода и след едночасово просушаване се стратифицират във влажен пясък. До следващата есен семената остават така. Засяване: семената се засяват в сандъчета в парник или оранжерия в рохкава и богата почва. Почвата се претъпква и се застила с 1см иглици. Семената покълнват през май – около 70% от всички засети семена. Пониците трябва да се пазят от преките слънчеви лъчи и от температури над 25ºC. На следващата пролет се пикират на открито. Кълняемостта се запазва до 3 години.
Гигантска секвоя (Sequoiadendron): Шишарките узряват на втората година и трябва да се събират през октомври. Веднага след бране шишарките се сушат, семената се отделят и се съхраняват на тъмно до пролетта. Засяване: В началото на март семената се поставят във влажен пясък за 6 седмици. След това се засяват в оранжерия или парник в рохкава и влажна почва. До покълването минават още 4 – 6 седмици. Младите растения са чувствителни на резки промени в условията, затова трябва да се оставят поне до следващата пролет под стъкло. Поникват около 10 – 15% от семената. Кълняемостта се запазва до 20 години!
Информацията в статията е взета от книгата на Ан Мари Пейсън.
