Тараумара – бягащите хора
Маратонът е едно от най-тежките изпитания за човека. Десетки километри предизвикателство, чакащи да бъдат избягани от най-издържливия. Епична борба на воля, стратегия и физически качества развивани с години. Всичко това би било истина за Вас, освен ако не сте част от племето Тараумара живеещо в долината на Сиера Мадаре – северозападно Мексико.
По време на инвазията на Конквистадорите през 15ти-17ти век Тараумара имали избор като всички други племена нападнати от “Белите богове” – да бягат или да се бият. И те избрали да бягат. Всъщност толкова буквално взели това решение, че и до ден днешен членовете на това племе са безпрецедентно ненадминати в онова, с което са спасили културата си преди повече от 500 г. – бягането.
Тараумара били забелязани от мексиканския олимпийски комитет през 1920г., когато членове от тяхното племе били поканени да вземат участие в маратон провеждан в Калифорния. Тогава племето изпратило 3 жени. Изпаднали в недоумение организаторите изпратили телеграма питайки, защо са изпратени жени за състезанието. Тараумара отвърнали, че дистанцията от 42 км. е твърде къса за мъжко състезание.
През 1928г. двама индианци от това племе били поканени да вземат участие в олимпийските игри. Те взели участие в надпреварата, но мексиканските им “треньори” забравили да им пояснят каква ще е дистанцията, която трябва да бягат. След като пресекли финалната линия състезателите продължили да тичат, неразбирайки защо ги спират. “Твърде късо, твърде късо..” протестирали те, но без успех. Класирали се на 35 и 36-то място.
Най-впечатляващият регистриран пробег на член от това племе в едно бягане е с дължината на изумителните 435 мили. Те били избягани приблизително за 48ч. Тайната на тези свръхчовеци и до ден днешен остава мистерия. Някои научни изследвания хвърлят частично светлина върху онова, което превръща Тараумара в суперхора.
Тараумара бягат боси
Най-странното за нас е навикът на Тараумара да бягат боси или със самоделни сандали наречени “Хуараче”. Хуараче представляват прошнуровано парче кожа. Съвременният атлет свързва добрите спортни постижения не само с тежките тренировки, но и с добрата спортна екипировка. Мексиканските индианци обаче не подкрепят тези схващания и това намира все по-широка научна обосновка.
Прочетете ще >>> Китайски лунен календар за определяне пола на плода
Последни проучвания в спортната медицина доказват, че спортните обувки омекотяват прекалено движението на крака. Това води до допълнително натоварване върху петата и мускулите. В резултат от тези изследвания, както и примера на някои изявени спортисти от близкото минало, като Зола Бъд и Абебе Бикиа, изразът “на бос крак” придобива съвсем различно звучене. Заражда се цяло движение от бегачи, които практикуват бягане на босо (barefoot runners). Не отдавна NIKE пусна модел имитиращ човешкия крак. Той е наречен Vibram FiveFingers, който обаче не се радва на голям успех поради странния си външен вид.
Тараумара консумират много бира
Тараумара произвеждат и пият в огромни количества царевична бира. Царевичната бира е с изключително слаб алкохолен градус и много високо съдържание на въглехидрати. За да изпита характерните белези на пиянството, човек трябва да изпие около 4 литра индианска царевична бира. Въпреки това Рарамури (както самите индианци държат да бъдат наричани) не са чували за инсулт, инфаркт или рак – болести, от които всеки модерен човек изпитва панически ужас.
Наследствеността е ключов фактор
Говорейки за важни фактори, на които би могло да се дължи атлетичното дълголетие на Тараумара, не можем да пропуснем изключително важния фактор на наследствеността. Рарамури живеят в планините на Сиера Мадаре от стотици години, откъснати от намеса на чужди култури. Те са съхранили бита си до ден днешен, а с това и изключителния си генофонд. Тараумара са наследствени атлети с традиции в здравословния начин на живот, от които съвременната наука тепърва ще черпи информация как да живеем като индианци – по-дълго и здравословно.